За село Боздуганово могат да се намерят интересни сведения не само в интернет пространството, но и в един сравнително неизвестен научен труд. Негов автор е поп Минчо Кънчев, роден в село Арабаджиево. Днес неговото родно място се нарича Коларово, но така или иначе книгата му явно не достига до широк кръг от читатели за сметка на местните жители. Историята на селото е свързана най-вече с преименуването му през годините, като още по време на турското робство се нарича „сив сокол“. Това разбира се е превод на името от турски, а през 1944-та година в чест на видния партизанин Груди Филипов селото започва да се нарича Грудево. За Грудев се знае, че се е обучавал в партизански умения не къде да е, а в СССР и поради това има големи заслуги за разпространението на идеите в България. След настъпване на демократичните промени селото отново започва да носи сегашното си име, официално от 1991-ва.
В Боздуганово на Филипов е кръстено и народното читалище, несъмнено една от водещите и най-значими институции за местното население. То се намира непосредствено в центъра, като до него е разположена и сградата на кметството. По последни официални данни председател на читалището е Ангелин Андонов, иначе сградата вероятно отваря врати още през 1920-та година. Това става ясно от същата цифра, изписана непосредствено след името на партизанина. Читалището добива популярност не само на местна почва, но и в национален мащаб най-вече благодарение на два аспекта. Първият от тях е сравнително богатият литературно – книжен фонд, равняващ се на 9 000 тома. Но и фолклорният читалищен състав печели не една и две награди през годините, защото се явява на многобройни конкурси и състезания. В читалището има и добре оборудвана зала с компютри и добра скорост на интернета. От тази гледна точка жителите на селото могат да се считат да модернизирани, още повече, че днес именно в селата се държи на това достъпът до мрежата да е максимално добър. Други традиционни обществени сгради за мястото за здравната служба и пощата. Има и няколко функциониращи на брой хранителни магазини и кафенета, където хората да прекарват част от свободното си време.
За децата от Боздуганово са осигурени детски площадки, а също така работи и пекарна за хляб. От нея винаги може да се купи топъл и пресен хляб, считан с пълно основание за много по-качествен от продаваните хлебни изделия в магазините. Освен на площадките, децата могат да играят баскетбол и волейбол на специално пригодените за целта две игрища. Автобусната спирка е не само пункт на минаващите до града автобуси. В близост до нея се издига паметник, посветен на загиналите мъже по време на водените от страната войни. Селското землище е използвано за построяване на две от най-големите и популярни в България свинекомплекси. А ако тръгнем от водите на река Салзлийка в посока север, няма как да подминем известната кория. Тя се нарича Боздуганова и има площ от 5 200 декара, като някъде се пресича с магистрала Тракия. По не постоянно се движат автобуси, камиони и автомобили.
